Contact Us

Use the form on the right to contact us.

You can edit the text in this area, and change where the contact form on the right submits to, by entering edit mode using the modes on the bottom right. 

         

123 Street Avenue, City Town, 99999

(123) 555-6789

email@address.com

 

You can set your address, phone number, email and site description in the settings tab.
Link to read me page with more information.

Коктейлни страсти

13 съвета как да прекараш няколко дни в Испания?

Mila Bogi

След всяко пътуване малко по малко детайлите, които се опитваме да запечатаме със снимки започват да избледняват, но остава едно чувство, което е собствено, несравнимо и заключено в този момент от живота, в който сме го преживели. 

 В Испания е топло, не само на главата, но и на душата. 

Read More

Безценно чувство: някой да ти подари стих

Mila Bogi

Винаги ми е било чудно как успяват хората да ме разберат по-добре отколкото аз сама себе си разбирам… Как могат да сложат в думи по-добре от мен всичко, което искам да постигна.

Read More

Търсим носители на промяната /кастинг за ученици от 9-ти до 12-ти клас/

Mila Bogi

Когато бях на 18, заминах за Австрия да уча икономика, а на 19 започнах първия си бизнес – бар на плажа в село Лозенец. След това успях да получа 14 000 евро стипендия за магистратура, и не каква да е, а най-престижната за устойчиво развитие и зелен мениджмънт в света. Кандидатствай, за да станеш част от моята специална програма за ученици, които искат да успеят, да движат света напред и да променят средата, в която живеем.

Read More

Тайният бар на Милано - Част II (1930)

Mila Bogi

За миг вратата замръзна така полу-отворена, придържана от една мъжка ръка. Макар и да беше трудно да се концентрирам от емоции, то успях да се насладя на светлината, подаваща се от вътре. Беше приглушена и романтична.

На ръката му масивен пръстен с четири изписани върху него цифри, които не разчитах от мястото, на което изчаквах. В моменти на ­такова силно вълнение обикновено сърцето ми се качва в гърлото и се изчервявам. Така се случи и тогава, чудех се също дали не съм попаднала на място от сънищата си и никога да не успея разбера мистерията на това място.

След малко приказката все пак продължи, вратата се отвори, симпатичен и елегантно облечен мъж с доста дълга брада я задържа, погледна ме и:

-       Мила?

Кимнах.

-       Заповядай, твоето място на бара те очаква.

Трябва да съм отговорила с много голяма и вероятно неадекватна усмивка, защото пак се изчервих.

Тръгнах към вратата и в този момент не знаех, че попадам там, където ще срещна някои от най-добрите си приятели в Милано. И където ще преживея моменти на личностно осъзнаване.

Още от входа вляво те посреща красиво пиано, античен интериор, дълбоки кресла и една шивашка машина. От другата страна красив диван, а в ъгъла кръгла специална маса.

Спираш и се чудиш накъде е бара, а симпатичният мъж те повежда, покрай дивана и после покрай кръглата маса, за да свиете вдясно, защото ти не смееш да пристъпиш в грешната посока. Всичко е толкова ексклузивно, че искаш да намериш точно своето място. Свиваш вдясно покрай дивана и пред теб изплува най-романтичния бар, който си виждал. Зад него седи още един симпатичен италианец. Настаняват те на бара, посрещат те с широки усмивки, вече и двамата са зад бара и искат да знаят всичко за теб. А ти също искаш да знаеш всичко за тях и този бар.

Тогава не знаех какъв късмет имам да съм попаднала точно на Бен и Марко в една и съща вечер зад бара. Бяха виртуози на коктейлите и на разговорите. Умееха да интегрират ново поканените си гости в своето ексклузивно общество. Вълнуващи истории за миналото и бъдещето се разказваха, пътувахме из живота заедно.

Разпитах ги какво е това място. Speakeasy. Бар за специални хора, където да можем да си поговорим спокойно и да се поопознаем. Всяко място на бара имаше специална табелка с име, стриктно запазено място за един от техните най-лоялни приятели/клиенти. Всички в бара носеха от специалните пръстени (все още ми се иска много да притежавам един от тях), а цифрите бяха 1930. Името на бара.

Разгледах всичко с любопитството на 3-годишно дете, везната, бутилките, чашите, лъжичките, поставките, брадата на Бен и перчема на Марко. За всичко имах някакъв коментар и изключителното желание да запечатам тази вечер завинаги в съзнанието си. Тогава ми подадоха менюто. Наистина не можех да си представя, че ще стане още по-хубаво, но менюто беше КНИГА.

Да, точно така, КНИГА. История, романтична такава. Една от цяла поредица. На английски и на италиански. Вече бях без думи, любопитството ми ме беше обзело изцяло, поръчах си един Old Fashioned, от което Марко остана впечатлен и каза, че не било момичешки коктейл. Игнорирах го с усмивка и му казах, че просто искам да гледам ръцете му докато го прави. Насладих се на магията в ръцете му, докато ми разказваше, че предишната му приятелка е била българка и постоянно пускаше някой и друг закачлив израз на родния ми език.

Бях вкъщи. Просто вкъщи. Ръцете на Марко танцуваха, коричката портокал облиза ръбчето на чашата и след малко коктейлът вече беше сервиран. Отпих глътка от най-разкошния Old Fashioned EVER и зачетох книгата под звуците на джазов суинг.

Беше мистериозна история за разкриване на загадки и любов. Написана от италианския писател Майкъл Лов. Един мъж, който се възхищаваше на червените ми чорапки, когато се запознахме година по-късно. Прекарах половин час в разлистване и пътуване из неговия тайнствен свят, опознавайки героите, базирани на собствениците и барманите на 1930 и МаГ.

После слязох на долния етаж, за да потърся тоалетната, където ме чакаше още една изненада. Там пред мен се разкри специално помещение за пури и селекция от алкохол. Също и красива антична пишеща машина.

 

_DSC9435_.jpg
_DSC9442.jpg

В този момент си обещах да разкажа тази история някой ден в думи.

В главата ми се родиха толкова мечти, толкова много истории, които исках да напиша и толкова много преживявания, които жадувах. Чувствах се повече себе си от всякога и усещах, че там ще преживея много вълнуващи емоции.

Нощта ми беше прекрасна, прибрах се в четири сутринта, опиянена и усмихната толкова силно, колкото рядко помня да съм била. Това място се превърна в моя инкубатор, в който отивах да подхранвам мечтите си. Едно място, на което да си романтичен и идеалистичен не е грешно. Разбрах че е така, защото когато си тръгвах заедно с Бен и Марко, надникнах от любопитство в малко чекмедже под шивашката машина и за моя най-голяма изненада там намерих едно…

ПИСМО.  

Пишете ми email, ако искате да разберете какво пишеше в писмото.

1930 secret bar Milan.jpg

Dirty Sofia Winter Fashion 2018 : какво трябва да носим в чантата си?

Mila Bogi

За София, мръсния въздух, фините прахови частици и липсата на мерки. Единственото, което бих могла да препоръчам на този етап е елементарно допълнение към зимния моден стил през 2018… Противогаз. И макар да се опитвам да го обърна и на майтап, то признавам, че никак не е смешно!

Read More

МРАЗЯ ПЕТЪК: Защо няма да си купя нищо днес!

Mila Bogi

black friday - no thank you.png

Летя от Амстердам към София. Въртя “Confidently Lost” на Сабрина Клаудио постоянно и имам само 8% батерия. И си мисля (вреден навик?), че съм доста странна. Още от малка никога, ама никога не съм обичала да пазарувам. И толкова да ме дразнят всички блогъри, които постоянно пропагандират консумеризъм. „Какво си такова дете, нищо не искаш да ти купя?!?“ се възмущаваше постоянно майка ми. Другите момичета все за нещо мечтаеха да им купят. Чанти, обувки, якета, шалове. И аз мечтаех признавам, но за антични, старинни бижута или други все чудати и нетипични неща.

Никога не разбрах манията за притежание на нови и нови вещи. Мисля си, че съм табиетлия и романтик човек, та си чакам красивата и Моя вещ, която ще ме повика сама при себе си, ние просто се намираме. Няма значение колко ще струва.

Така, докато подрасвах, макар и естет по душа, в знак на протест се обличах катастрофално. Тотална липса на вкус. С времето разбрах, че все пак прилежния вид е признак на самоуважение и начин на себеизразяване, както показва любовта към облеклото на италианците. Случиха се и други неща. Спешна операция и няколко месеца възстановяване разтърсиха вътрешния ми свят и събудиха в мен любов към цветовете и нужда да се преоткрия и започнах да създавам собствен стил. Този, който да отразява личността ми. Определих се като нежна, любвеобилна и леко хаплива, понякога дори заядлива? Кой знае точно, все още сме в процес, безкраен.

Но по-важното ...

Никога не купих нещо просто, за да го имам. Или пък, ей така, за всеки случай. В моловете ми прилошава. Малка тайна, с която не се гордея и за която баща ми ми се подиграва, е че почти всичко любимо в гардероба ми е подарък от него или откраднато от гардероба на мама.

Осъзнах, че без да искам по душа съм минималист - не само защото е модерно. Пролича си, когато се преместих у Филип (моят любимец, но не домашен) с един куфар и загърбих цяла армия дрешки, събрана в двукрилен гардероб, от която вече нямам и спомен.

Към тези от вас, които са наточили зъби да си напазаруват хубаво днес след работа отправям следните доводи и призиви:

  • Купуването на вещи в ден като днешния ви изцежда. Не само финансово, но и емоционално. Избор безкраен, а после след поредното изтърсване идва и чувство за вина при преглеждане на банковата сметка.
  • ВСИЧКИ пазаруват, нали? А дано, ама надали? Доказано е, че ако около нас всички предприемат нещо, много вероятно е и ние да се включим към масовката, дори и това да не е личния ни избор. Именно на това разчитат и рекламните кампании, за да ви изведат на разходка в мола. Запазете своя личен избор, не се оставяйте да бъдете манипулирани.
  • Почти нито едно намаление не е реалистично. Изкуствено надути цени и в последствие измислени привлекателни намаления.
  • Потвърдете нуждата преди да купите, практичната такава! Не емоционалната. Има ли нещо, от което имате специална нужда и сте чакали специално да си купите днес, защото ще спестите много хубава сума? Например телевизор, сешоар и тн? Направете го, стига да сте обмислили и потвърдили нуждата за себе си.
  • Замислете се какво купувате. Да, може да смените гардероба си няколко пъти в година като купувате от големите вериги, но отново... ще остане ли спомен, ще я облечете ли повече от веднъж-дваж? Много обичам да намеря снимка от преди 7 години, на която съм с любим шал или обувки. Така трупам спомени и изграждам себе си. Купете си нещо качествено, от естествен материал, макар и да е по-скъпо. Отличете себе си. Създайте своята история, недейте да повтаряте чуждата.
  • Помнете че модната индустрия е втора в света след нефтодобива по замърсяване на околната среда и водите. Да не говорим за други фактори като условия на труд, транспорт, измяна на потреблението на земя, изсичането на гори. Правете своя избор внимателно и се поинтересувайте при какви условия се произвеждат дрехите, които купувате.
  • Подкрепете местните дизайнери и бутици. Всеки път, когато купите нещо от тях, един креативен човек танцува щастлив и победен танц.

Постъпете разумно към себе си и помислете ПОНЕ 10 пъти преди да се спуснете към мола след работа днес.