Contact Us

Use the form on the right to contact us.

You can edit the text in this area, and change where the contact form on the right submits to, by entering edit mode using the modes on the bottom right. 

         

123 Street Avenue, City Town, 99999

(123) 555-6789

email@address.com

 

You can set your address, phone number, email and site description in the settings tab.
Link to read me page with more information.

Коктейлни страсти

13 съвета как да прекараш няколко дни в Испания?

Mila Bogi

След всяко пътуване малко по малко детайлите, които се опитваме да запечатаме със снимки започват да избледняват, но остава едно чувство, което е собствено, несравнимо и заключено в този момент от живота, в който сме го преживели. 

 В Испания е топло, не само на главата, но и на душата. 

Read More

Тайният бар на Милано - Част II (1930)

Mila Bogi

За миг вратата замръзна така полу-отворена, придържана от една мъжка ръка. Макар и да беше трудно да се концентрирам от емоции, то успях да се насладя на светлината, подаваща се от вътре. Беше приглушена и романтична.

На ръката му масивен пръстен с четири изписани върху него цифри, които не разчитах от мястото, на което изчаквах. В моменти на ­такова силно вълнение обикновено сърцето ми се качва в гърлото и се изчервявам. Така се случи и тогава, чудех се също дали не съм попаднала на място от сънищата си и никога да не успея разбера мистерията на това място.

След малко приказката все пак продължи, вратата се отвори, симпатичен и елегантно облечен мъж с доста дълга брада я задържа, погледна ме и:

-       Мила?

Кимнах.

-       Заповядай, твоето място на бара те очаква.

Трябва да съм отговорила с много голяма и вероятно неадекватна усмивка, защото пак се изчервих.

Тръгнах към вратата и в този момент не знаех, че попадам там, където ще срещна някои от най-добрите си приятели в Милано. И където ще преживея моменти на личностно осъзнаване.

Още от входа вляво те посреща красиво пиано, античен интериор, дълбоки кресла и една шивашка машина. От другата страна красив диван, а в ъгъла кръгла специална маса.

Спираш и се чудиш накъде е бара, а симпатичният мъж те повежда, покрай дивана и после покрай кръглата маса, за да свиете вдясно, защото ти не смееш да пристъпиш в грешната посока. Всичко е толкова ексклузивно, че искаш да намериш точно своето място. Свиваш вдясно покрай дивана и пред теб изплува най-романтичния бар, който си виждал. Зад него седи още един симпатичен италианец. Настаняват те на бара, посрещат те с широки усмивки, вече и двамата са зад бара и искат да знаят всичко за теб. А ти също искаш да знаеш всичко за тях и този бар.

Тогава не знаех какъв късмет имам да съм попаднала точно на Бен и Марко в една и съща вечер зад бара. Бяха виртуози на коктейлите и на разговорите. Умееха да интегрират ново поканените си гости в своето ексклузивно общество. Вълнуващи истории за миналото и бъдещето се разказваха, пътувахме из живота заедно.

Разпитах ги какво е това място. Speakeasy. Бар за специални хора, където да можем да си поговорим спокойно и да се поопознаем. Всяко място на бара имаше специална табелка с име, стриктно запазено място за един от техните най-лоялни приятели/клиенти. Всички в бара носеха от специалните пръстени (все още ми се иска много да притежавам един от тях), а цифрите бяха 1930. Името на бара.

Разгледах всичко с любопитството на 3-годишно дете, везната, бутилките, чашите, лъжичките, поставките, брадата на Бен и перчема на Марко. За всичко имах някакъв коментар и изключителното желание да запечатам тази вечер завинаги в съзнанието си. Тогава ми подадоха менюто. Наистина не можех да си представя, че ще стане още по-хубаво, но менюто беше КНИГА.

Да, точно така, КНИГА. История, романтична такава. Една от цяла поредица. На английски и на италиански. Вече бях без думи, любопитството ми ме беше обзело изцяло, поръчах си един Old Fashioned, от което Марко остана впечатлен и каза, че не било момичешки коктейл. Игнорирах го с усмивка и му казах, че просто искам да гледам ръцете му докато го прави. Насладих се на магията в ръцете му, докато ми разказваше, че предишната му приятелка е била българка и постоянно пускаше някой и друг закачлив израз на родния ми език.

Бях вкъщи. Просто вкъщи. Ръцете на Марко танцуваха, коричката портокал облиза ръбчето на чашата и след малко коктейлът вече беше сервиран. Отпих глътка от най-разкошния Old Fashioned EVER и зачетох книгата под звуците на джазов суинг.

Беше мистериозна история за разкриване на загадки и любов. Написана от италианския писател Майкъл Лов. Един мъж, който се възхищаваше на червените ми чорапки, когато се запознахме година по-късно. Прекарах половин час в разлистване и пътуване из неговия тайнствен свят, опознавайки героите, базирани на собствениците и барманите на 1930 и МаГ.

После слязох на долния етаж, за да потърся тоалетната, където ме чакаше още една изненада. Там пред мен се разкри специално помещение за пури и селекция от алкохол. Също и красива антична пишеща машина.

 

_DSC9435_.jpg
_DSC9442.jpg

В този момент си обещах да разкажа тази история някой ден в думи.

В главата ми се родиха толкова мечти, толкова много истории, които исках да напиша и толкова много преживявания, които жадувах. Чувствах се повече себе си от всякога и усещах, че там ще преживея много вълнуващи емоции.

Нощта ми беше прекрасна, прибрах се в четири сутринта, опиянена и усмихната толкова силно, колкото рядко помня да съм била. Това място се превърна в моя инкубатор, в който отивах да подхранвам мечтите си. Едно място, на което да си романтичен и идеалистичен не е грешно. Разбрах че е така, защото когато си тръгвах заедно с Бен и Марко, надникнах от любопитство в малко чекмедже под шивашката машина и за моя най-голяма изненада там намерих едно…

ПИСМО.  

Пишете ми email, ако искате да разберете какво пишеше в писмото.

1930 secret bar Milan.jpg