Contact Us

Use the form on the right to contact us.

You can edit the text in this area, and change where the contact form on the right submits to, by entering edit mode using the modes on the bottom right. 

         

123 Street Avenue, City Town, 99999

(123) 555-6789

email@address.com

 

You can set your address, phone number, email and site description in the settings tab.
Link to read me page with more information.

Тайният бар на Милано - Част I (MaG Café, Нико и Франческо)

Коктейлни страсти

Тайният бар на Милано - Част I (MaG Café, Нико и Франческо)

Mila Bogi

Всичко започна още в началото на моя престой в Милано, когато моя приятелка ми разказваше за града и италианската култура. Говореше ми много за музеи, мода, дизайн, партита и известни личности. Всичко звучеше доста стандартно, докато веднъж не ми каза, че много иска да отидем на канала при порта Дженова и да влезем в някакъв специален бар/кафене и да си говорим със собствениците. Изненадах се и я питах защо по дяволите е необходимо да говорим с тях. Тогава тя много се развълнува. Реших, че пак си е паднала по някой барман. Но, не! Беше нещо друго. Миланска мистерия. Разказа ми историята на много таен бар, в който можеш да отидеш само ако от бара на канала Навили те харесат и те поканят. Бил специален бар само за приятели и истински ценители на коктейли от едно друго ниво. Малко италианци от Милано можело да се похвалят, че са били там. Всички са чували, но все пак мястото остава една градска легенда.

Тези от вас, които ме познават, знаят, че шест лета имах бар на плажа и коктейлната култура ми е страст. Много се вдъхнових от историята, но двете така и не стигнахме до бара заедно. Тя също не ми каза името му, а след това приятелството ни сдаде багажа (заради мъж, разбира се).

Дълго време бях забравила за тази история, докато месеци по-късно не се загубих в италианското метро на път за балетна постановка на своя съученичка. Наконтена с червена рокля и високи токчета, помислих, че ще е пълно безумие да се прибера вкъщи и реших да си намеря вълнение сама. Запознах се със симпатичната двойка, които за щастие стояха до мен в метрото, и ги помолих да ме насочат към най-близкия бар за коктейли. Те се посмяха на моята смелост да изляза сама на бар в Италия с червена рокля и ме упътиха към Navigli. Казаха, че е пълно все с хубави барове (for the record: не е вярно).

Бях минавала по канала на Навили само в 5 сутринта на връщане от парти и реших, че ми се удава идеална възможност да го разгледам привечер.  Потърсих на картата за най-близкия бар за коктейли и така се озовах в MaG – барче, изпълнено не само с усещането за магия, но и с много детайлен и мистериозен интериор. Птиче гнездо, антични фотьойли, десетки видове метални чашки, портрети на странни същества висяха от и по стените. Не се срамувах, че съм сама и седнах на бара да наблюдавам работата на барманите. За мен е като танц на ръцете. Те всички бяха в страхотно настроение, с големи усмивки и финес вършеха работата си, докато постоянно се шегуваха помежду си. Бързо забелязаха, че съм дошла сама и решиха, че няма да ме оставят да скучая. Запознахме се – те бяха Нико и Франческо. Сипматяги. Заговорихме се, а аз продължих да разглеждам интериора, докато изведнъж не я видях -  “The Savoy Cocktail Book”.

Погледнах Франческо и го помолих да ми я даде, a той ми върна поглед, пълен с изненада. Взе ключето за античния шкаф и ми донесе книгата. Така вече вечерта ми беше вече перфектна. Имах най-добрата компания. Толкова време бях искала да разгледам книгата. Вече бях готова да се прибирам, подавах книгата обратно зад бара, когато двамата се спогледаха и типично по италиански се разбраха само с поглед и Нико ме застреля с въпроса:

-       Искаш ли да отидеш на едно специално място?

За момент помислих, че иска нещо друго от мен. Все пак всички знаем за стереотипа на източно-европейката в Италия.  

-       Ха, добра шегичка. – отговорих му и погледнах Франческо. – Искам ли да отида?

Франческо се разсмя и започна да кима ентусиазирано и само ме попита:

-       В колко часа можеш да си там?  23:00?

Объркана и мнителна, кимнах.

-       Перфектно. – каза той. – и се обади по телефона. – Ало. Да. Ще изпратя Мила в 23:00. (на италиански, разбира се).

След това ме погледна мистериозно и на едно листче ми написа адреса. В 22:30 потеглих натам. Толкова много емоции минаха през мен. Вече бях успяла да навържа историята и знаех точно къде отивам! Това беше той, тайният бар на Милано от историята на моята приятелка! Не можех да повярвам!!!

Когато пристигнах на адреса останах леко озадачена, всъщност беше един най-обикновен магазин, който изглеждаше дори странно празен. Бях чувала много истории за Speakeasy ерата и влязох смело. Посрещна ме симпатичен младеж от Шри Ланка и ме попита дали ме очакват. О, Боже, това наистина беше мястото! Казах му, че ме праща Нико и идвам при Бен.

След още един мистериозен поглед за вечерта (наистина ги умеят тези момчета), обърна се, вдигна ретро телефонна слушалка, по която потвърди името ми с някого от другата страна. Погледна ме отново и аз вече започнах да се притеснявам. Всеки момент щели да дойдат и да ме вземат. Сипа ми вода в красива чаша, която постави върху метална подложка, изрисувана с флорални мотиви. Кои ли бяха “те”? Почаках така, а любопитството ми ме изяждаше. Вълнувах се страхотно, та бях попаднала в тайния бар на Милано и то абсолютно сама. Чувствах се изключително специална.

След няколко кратки и сладки вълнуващи мигове, вратата се отвори и …

... ще продължим следващата седмица.