Contact Us

Use the form on the right to contact us.

You can edit the text in this area, and change where the contact form on the right submits to, by entering edit mode using the modes on the bottom right. 

         

123 Street Avenue, City Town, 99999

(123) 555-6789

email@address.com

 

You can set your address, phone number, email and site description in the settings tab.
Link to read me page with more information.

Да си купиш фалшива брачна халка

Коктейлни страсти

Да си купиш фалшива брачна халка

Mila Bogi

Тези от вас, които ме познават, знаят, че съм доста шантава и обичам да си правя всякакви експерименти. Може би защото съм ходила десет години в школа по актьорско майсторство или пък, aко питате татко ми, съм луда по цялата глава.

Така или иначе, преди седмица пътувах в командировка на голямо международно изложение в Мюнхен и реших да си направя пореден експеримент.

Да си купя фалшива брачна халка.

Въпросът, който винаги следва, е ЗАЩО? или ИМАШЕ ЛИ ЕФЕКТ?

ЗАЩО

Както много от вас сигурно не знаят, работя в сферата на енергетиката, тоест разделението между жени и мъже на такива големи събития се представлява нещо от порядъка 9:1, като от жените досега около 60% са промоутърки, които са там, за да привличат клиенти към щандовете на различните производители. Не са много дамите в бизнес сектора на възобновяемите енергийни източници.

Тази година за пръв път промоутърките липсваха, единствено на един щанд имаше две облечени по абсурден футуристичен начин момичета. В последствие компанията, която беше организирала този щанд беше публично осъдена за постъпката си в най-големите енергийните списания. Бях приятно изненадана от промяната тази година, честно казано, но до тук се изчерпват промените в това отношение.

Не мога да ви опиша предишни години на какво съм се нагледала и какви коментари съм получавала като една от малкото жени, представители на бизнеса там. Няма да лъжа, ползи има, защото е много лесно да получиш информация в такава среда, но не мисля, че тези ползи оправдават ужасните неща, които е трябвало да изтърпя. За щастие нищо сериозно не се е случвало, повечето ситуации са били комични, но е имало и такива, в които съм потъвала в дън земя. Както например, когато са ме питали защо си мисля, че някой в бизнес среща ме слуша изобщо и дали осъзнавам, че всички просто искат да спят с мен. В ситуация, в която всъщност имах усещането, че си върша работата доста добре. Или когато са ми се подигравали, защото панталоните очертавали извивките ми, а пък полите разкривали прекалено много от краката ми.

Много дълго се бунтувах срещу такива коментари и стереотипи – четири години. Смятах, че щом искам да съм женствена, ще бъда такава. Че това не би трябвало да пречи на кариерата ми, ако си върша добре работата. Че ще открия начин да се справя и да бъда над нещата. Че ще срещна широко скроени, образовани, млади мъже, които няма да правят такива коментари.

За съжаление съм била доста наивно заблудена. Не съм сигурна още, че намерих начин да се справя. Знам обаче, че се изморих. Понякога ми е тъжно, че нашето поколение жени изнасяме на раменете си промяната. Сякаш можем да видим само в далечината малката светлинка, към която се стремим – не да сме равни по умения или сила, а да сме равни по стойност.

Много тежи да се бориш с такива глупости постоянно. Натоварва, изтощава. Отнема жизнената и креативна енергия, размива фокусът. Затова тази година реших, че просто не ми се занимава да се боря вече с вятърни мелници.

Дори да откричаме, сегашният ни свят е такъв, в който когато жената принадлежи на мъж, то няма да изпада толкова много в такива ситуации.

Свят, в който ако си нечия, ставаш безинтересна (това ми го каза съвсем наскоро един познат). Или поне за онази първа вълна от „навлеци“, както обича да ги нарича моя близка с над 15 години опит в международна организация.  

В разговор пак с нея, докато тя ми показваше пръстените от мъжа си и разказваше как веднъж в хотел ѝ откраднали диамантения пръстен, я посъветвах гениално, че ако не иска да ѝ крадат скъпите диаманти, може да си купи фалшиви годешни пръстени. В момента, в който я посъветвах малка лампичка светна лекичко в главата ми и осъзнах, че това е перфектно решение и за мен самата.

Толкова ми олекна и леко ме развълнува. Беше си идея за пореден експеримент!

Веднага отидох до най-близкото магазинче за бижута и си купих най-обикновена халка. Чувствах се много смешно, поговорих дори с продавачката по темата и тя също ми се посмя на идеята и ми пожела успех.

ИМАШЕ ЛИ ЕФЕКТ

Заминах за изложението доста спокойна и ми беше много любопитно дали някой изобщо ще забележи.

По време на партитата в края на работните дни ме попитаха няколко пъти дали съм женена. На всички обясних, че не съм, но съм си сложила пръстенче, за да не ме закачат. Оказа се доста сполучлив начин да започнеш по-искрен разговор и да стане ясно, че си в сериозна връзка. Наистина помагаше за това първото впечатление за мен да е малко по-различно. Може би си внушавам, но чувствах, че се отнасят по-уважително към мен. Може и да е защото вече съм по-голяма.

Една от вечерите попаднах на специална Black Tie вечеря и дори бях поканена от група заможни мъже да се присъединя към тях за бутилка вино в ресторанта на Алфонс Шубек, един от най-известните готвачи в Германия, с когото имах честта и лично да се запозная и поговоря.  Не знам дали пръстенът има нещо общо с поканата и съм почти убедена, че не, но един от първите разговори, които започнахме на маса беше за семейния живот и в този момент се почувствах леко неудобно. Споделих им, че не съм всъщност женена, но нося халка, за да не се налага да влизам в излишни ситуации. Те се разсмяха, но по-интересното беше, че дори те самите споделиха, че не носят халките си в ежедневието, но по сериозни изложения ги слагат. Казаха, че човек се приемал като по-сериозен и установен, когато носи халка. Смешна аналогия е и коментарът на гинеколога ми, който сподели, че винаги, когато е на работа, слага халката си, защото така пациентките му били по-спокойни.

Замислих се, че може би моята теория е била леко ограничена и повлияна единствено от собствената ми перспектива. Всъщност бракът като институция все още тежи в бизнеса, защото е символ на отдаденост и на утвърденост.

Най-интересното е, че след като се върнах не свалих пръстените. И вече ги комбинирам по различни начини на ръката си, но ги гледам като символ на отдаденост към себе си и кариета ми.

Да, да си купиш сам халка може и да е смешно. Приятелят ми и неговите приятели много ми се подиграваха, че имало и по-директни начини да го притисна за сватба, но истината е, че тези обикновени пръстенчета в момента ми напомнят за най-важния дълг – дългът към себе си.

Бонусът е, че ме спасяват и от навлеци, което определено си е добър бонус!

Много ми е интересно да чуя мнения и други истории за подобни преживявания и ситуации. Не се имам за прекалено веща по такива теми, тепърва прохождам, та ще се радвам на диалог с други работещи в такива по-мъжки индустрии момичета. Вие как се справяте с навлеци и как успявате да се борите с предразсъдъци и дискриминация? Бихте ли си купили фалшива халка?

Пишете ми в Инстаграм @mila.bogi или на meantime.live@gmail.com