Contact Us

Use the form on the right to contact us.

You can edit the text in this area, and change where the contact form on the right submits to, by entering edit mode using the modes on the bottom right. 

         

123 Street Avenue, City Town, 99999

(123) 555-6789

email@address.com

 

You can set your address, phone number, email and site description in the settings tab.
Link to read me page with more information.

„Писмото"

Писма

„Писмото"

Mila Bogi

посветено на баща ми

Когато човек отчаяно търси потвърждение за нечие съществуване, отвъд привидното, когато се моли за знак, но той не идва. Когато споменът е смътен и едва доловим, или се отказваш да вярваш в чудесата, или усилваш вярата в тях и просто изчакваш благоволението на Вселената!

Януарска мразовита неделя...

Седя в студентската си квартира тъжна, зъзнеща и разсъждавам. Не за онова което имам а за онова което нямам! Обикновено човешко негодувание. Тъпо ми е и студено.

Но явно не достатъчно, защото един упорит, нахален глас ми нашепва:

- Излез и се разходи! ...

- Моля? В този студ? Абсурд!!!

- Излез и го направи!

Въртя се, дразня се на себе си, влизам нервно от стая в стая....

- Добре - казвам аз. - Млъкни!!!

Обличам се, ама сериозно обличане пада!

Захлупвам уши, увивам вратове, покривам ръце... С две думи превръщам се в бяла ходеща мечка и потеглям към студа, към снега, без цел и посока! Излизам.

- А сега на къде?

Упорития глас казва:

- "Раковска".

Между другото, ако се подчиниш на вътршния си глас, можеш да стигнеш далеч...

Вървя в зададената посока. Красиво е! Самотно и бяло.

Снежинки се лепят по единствената непокрита част от моето лице. Виждам с очи върха на планината - червения си нос!

Вече не си задавам въпроса " Защо", просто вървя. Човек колкото и да се бунтува на другия във себе си разбира, че мига, в който се остави, в който се подчини, другия се превръща в най-верен и близък!

Та така де, вървя и вече ми е леко. Минавам НАТФИЗ, продължавам към „Сълза и Смях“ и чувам кристално ясно своето име:

- Елена, Елена ...

Това Елена ме дърпа напред, то идва отпред! Озовавам се в градинката Кристал, а в средата куче, черен пес. Гледа ме с големи и мъдри очи и в тези очи аз съзирам човешко разбиране.

- И сега какво? - питам се аз.

- Погали го! -  казвам на себе си.

Приближавам внимателно и подавам ръка към муцуната. То ме поглежда, става спокойно от своето място и потегля...

И аз виждам на празното място, върху снежното очертание направено от кучето, писмо- поставено писмо!

" На детето ми". Отварям плика, а вътре стихотворение на баща към своето дете!

Сълзите тръгват, свличам се зашеметена върху очертанията на отишлото си куче, посредник между тоя и оня свят и крещя на гласа в себе си

-  Отговорът все някога идва! Чуваш ли? Идва!

 

Елен Колева